За книгата: година / Откакто се помня - от най-ранното ми детство винаги е имало поне една котешки представител в нашия апартамент. Големи и малки, петнисти и едноцветни, мили и не толкова - обичайните „мъркащи“, от които има огромен брой в дворовете. Ясно се запечата в съзнанието ми, че котка трябва да бъде в къщата просто трябва. Без котка животът по принцип е невъзможен. Създава необходимата атмосфера в къщата. Това си мислех, честно казано, и майка ми също. Тя ни научи на тази идея от люлката. В известен смисъл съм съгласен с нея. В крайна сметка живо същество, което се появява наблизо, става ваш приятел и съюзник. И цветът на козината, очите и породата вече нямат значение. Обичам обикновените прости котки и котки, верни и сладки, които, за разлика от хората, не страдат за родословието си. Но едно светло събитие - посещение на котешка изложба, ме накара да се влюбя сериозно и за дълго в чистокръвна котка, а именно породата мейн кун.